Повече за нас

В серия от интервюта ви представяме преподавателите от специалност „Италианска филология“, които накратко говорят за себе си и за работата си на преподаватели и учени.



Д-Р ДИАНА ВЪРГОЛОМОВА: „ДА НАМЕРИШ ПРИЗВАНИЕТО СИ Е БЕЗЦЕННО“

  

Диана Върголомова преподава в специалността от 2009 година, завършила e италианска филология през 2004 година. И нека първият въпрос към нея бъде: „Защо точно италианска филология? Какво Ви накара да следвате италианска филология?”

Част от причините са свързани с мен, друга част – с хората, които са ми преподавали. Завършила съм 105-то училище „Атанас Далчев“ и съм имала прекрасни учители по италиански език, например Бисерка Петрова и Веселин Шиваров, но и много други. Исках да задълбоча уменията си. А когато завърших и се запитах какво искам да правя, вече знаех. По някакъв начин винаги съм искала да преподавам.

 И желанието Ви се сбъдна: сега сте преподавател в специалността, която сте завършили. Отговаря ли работата Ви в университета на очакванията Ви?

По-скоро да. Работата със студентите ми дава огромно удовлетворение, особено когато виждам как те научават и как стават по-добри. Харесва ми, че нямам два еднакви часа, никога не зная накъде студентите могат да отвлекат дискусията. Има случаи, в които говоря почти само аз, но често просто се качвам и се возя на влакчето на студентския ентусиазъм.

Бихте ли разказали малко за курсовете, които водите в рамките на специалността „Италианска филология“?

Водя курс по „История и култура на Италия“, който проследява основни исторически събития, но се съсредоточава в културата и изкуството. На студентите винаги е интересен курсът по „Лексикология“, защото е разбираем и пълен с дискусии за думите в италианския език. През третата година преподавам два свързани предмета, „История на италианския език“ и „Историческа граматика“, в които се говори за това как италианският език се е развил от латинския. В началото историческата граматика може да изглежда като нещо сложно и неприложимо. Но когато навлезеш в нея, виждаш, че тя ти дава поглед върху това как се движи същинският механизъм на езика, малките зъбчати колелета, които го бутат напред. „Превод и редакция“ е динамичен курс, където студентите се учат да редактират преводи. В зависимост от годината водя и избираеми курсове на антропологически теми. „Въведение в Антропологията“, „Език и антропология“, „Езикови и социални практики“ и др.

Това са все курсове от бакалавърската степен. След нея студените имат богат избор от магистърски програми, в които могат да се запишат.

 Вие каква магистърска степен сте завършили?

Завършила съм магистърска програма „Антропологически изследвания на Средиземноморието и Балканите: Италия-България“. Беше незабравимо преживяване, особено семестърът, който по програма се води в Римския университет „Ла Сапиенца“. Любовта ми към антропологията тръгва оттам. Има, разбира се, и други прекрасни магистърски програми, които усъвършенстват уменията на студентите, свързани с преподаването, с превода…

Всъщност много от студентите, завършващи „Италианска филология“ работят като преводачи. Какви са другите области, в които намират реализация Вашите студенти след завършването?

Едно от хубавите неща на филологията е, че дава голямо ветрило от възможности за професионална реализация. Достатъчно е да се отвори един сайт с обяви за работа, за да се види колко много се търсят хората с италиански език. Студентите ни работят в преводачески агенции, издателства, различни дипломатически и търговски представителства в България и чужбина, в частни фирми и големи компании. Някои от тях избират моя път и преподават италиански език на различни равнища.

И в заключение: какво бихте казали на Вашите настоящи и бъдещи студенти?

Бих казала следното: от всеки и от всичко може да се научи по нещо. Информацията може да дойде от книга, от сайт, филм, предаване или просто от разговор с приятели. Това, което не всички могат да дадат, а е в сърцевината на образованието, е връзката с учителя; тази връзка ти дава вдъхновение и увереност да намериш призванието си сам.

Това, разбира се, е безценно.



ДОЦ. ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА: „НАЙ-ТРУДНОТО НЕЩО НА НАШАТА ПРОФЕСИЯ Е ДА СИ ИНТЕРЕСЕН ЗА СТУДЕНТИТЕ И ДА ОСТАНЕШ ИНТЕРЕСЕН ЗА СЕБЕ СИ“

 

smart

 Представете се.

Дария Карапеткова, доцент по теория на превода, преподавател по морфосинтаксис и превод, преводач.

Как избрахте професията си?

Студентските ми години бяха прекрасни. Имах възможността да се занимавам точно с това, което исках, и то в най-доброто учебно заведение. Колкото повече се приближаваше моментът на дипломирането, толкова повече усещах, че не бих могла да си тръгна от Университета. Конкурсът за асистент, на който се явих и който спечелих, беше буквално няколко месеца след завършването ми. Много бях щастлива, тъй като можех да продължа да работя по всички теми, по които филологията ме запали. И то съвместно със студентите, чиито въпроси също често ми носят стимул за размисъл.

Какво е най-голямото ви постижение за изминалата година?

През 2020 година завърших превода на една емблематична книга от Умберто Еко – „Да кажеш почти същото”. Тя е посветена на преводаческото изкуство и всички, които обичат италианския език и филологията изобщо, трябва да я познават. Освен това започнах да публикувам поредицата от пет изключително интересни книги, писани от италиански автори за България в годините след Освобождението. Досега са излезли „В България след Съединението” от Джузепе Модрич и „България и бъдещето на славяните” от Джузепе Менарини. Тези текстове са на повече от 130 години и самото им изнамиране беше за мен голямо приключение. Също така през изминалата година заедно с „Литературен вестник” успяхме да отбележим 100-годишнината от рождението на Джани Родари по много запомнящ се начин, като за пръв път публикувахме и брой на вестника изцяло на италиански език.

Кой от предметите, които водите, ви е любим и защо?

Към днешна дата отговорът на този въпрос може да е свързан главно с преводаческите дисциплини. Да се превежда, е страшно особено занимание. Интелектуално, социално значимо, забавно. За да стане такова обаче, трябва да си личностно готов и образователно подготвен. Теорията и практиката на превода са част от пътя към това и ако успея да помогна на студентите да вървят по този път с вдъхновение, значи съм свършила някаква работа. Не мога обаче да пренебрегна граматиката, която е първото и най-важно средство за разбиране на механизмите на езика. Владеете ли граматиката, владеете всичко 🙂

Какво е най-трудното нещо в преподаването?

Да си интересен на студентите, като същевременно продължиш да си интересен на себе си.

Какво бихте казали на вашите настоящи и бъдещи студенти?

За да вземете правилно решение, най-важното е да бъдете наясно със себе си. Направете всичко възможно да си дадете сметка с какво искате да се занимавате и коя е професията, която ще ви позволи да се чувствате реализирани. За себе си мога да кажа, че ако днес трябваше пак да се явя на кандидатстудентски изпит, щях отново да избера „Италианска филология”.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *