В серия от интервюта ви представяме преподавателите от специалност „Италианска филология“, които накратко говорят за себе си и за работата си на преподаватели и учени.
ЛИНА ДЖОЯ, ЛЕКТОР В СПЕЦИАЛНОСТ „ИТАЛИАНСКА ФИЛОЛОГИЯ“ ЗА ТОВА КАК СЕ ЧУВСТВА В БЪЛГАРИЯ И КАК Е ИЗБРАЛА ПРОФЕСИЯТА СИ
Лина Джоя учи усилено български език, което ѝ даде възможност сама да преведе интервюто си от италиански. Тук ви представяме първо нейния превод, а след това и оригиналния текст.
Бихте ли се представили?
Казвам се Лина Джоя и съм преподавател по италиански език и култура в Италианска филология от учебната 2017/2018 г. От Неапол съм и следвах там, като завърших с диплома по Чужди езици и литература към направление Филология и литература.
Мечтата ми беше да пътувам и да уча чужди езици, за да опозная други страни, други народи; да открия, както винаги съм казвалa като дете, „какво има отвъд морето, което къпе брега на моя град“.
Как избрахте да преподавате италиански?
По време на следването си в университета учих и в един лондонски колеж за две години, за да подобря английския си език. Там се роди желанието да преподавам своя език, за да мога да пътувам и да работя.
Трябва да имаш мечта и да я преследваш. И се случи точно така, специализирах преподаване на италиански език за чужденци, получих магистърска степен и различни сертификати за преподаване на езици.
Бихте ли ни разказали нещо интересно за вашия професионален опит?
Преподаването на италиански език ми даде възможност да пътувам из четири различни континента и да помогна на много ученици да научат моя език и да опознаят моята култура. Но преди всичко имах привилегията да открия нови светове и благодарение на моите ученици научих много.
Можете ли да ни разкажете малко за предметите, които водите в „Италианска филология”?
Работата в специалността „Италианска филология“ ми дава голямо удовлетворение. Преподавам предмети като Език чрез кино, Италиански маршрути и Италианска лексика.
Изпълвам се с ентусиазъм, когато учениците се усъвършенстват, когато се изразяват правилно на моя език. Преподавам и курсове по Италианска литература и това ми дава възможност да въведа студентите в сърцето на онова минало, което е изградило Италия.
Как намирате своето преживяване в България?
В специалност „Италианска филология заварих приятна обстановка и много студенти, които вече имат отлично ниво на италиански език. Това се дължи преди всичко на близостта между двете страни, довела много италианци в България и много българи в Италия, както и това, че италианският език се изучава в някои български училища с двуезични профили. Това са важни елементи, които несъмнено разширяват възможностите за навлизане на трудовия пазар, благодарение на знанията по италианския език.
Si potrebbe presentare?
Mi chiamo Lina Gioia e sono lettore di lingua e cultura italiana presso la Filologia Italiana dall’anno accademico 2017/2018
Sono di Napoli e qui ho conseguito i miei studi e la mia laurea in Lingue e Letterature Straniere in indirizzo filologico-letterario.
Il sogno era quello di viaggiare, studiare lingue straniere per conoscere altri paesi, altri popoli; arrivare a conoscere, come sempre dicevo da bambina, cosa c’era aldilà del mare che bagna la mia città.
Come ha scelto di insegnare l’italiano?
Durante gli studi universitari, ho frequentato per quasi due anni un college a Londra per migliorare la lingua inglese. E lì, è nato il desiderio di insegnare la mia lingua, così che avrei potuto viaggiare, lavorando.
Bisogna avere un sogno e perseguirlo. E così è stato, ho studiato per specializzarmi nella didattica dell’italiano a stranieri, ho conseguito un master e diverse certificazioni glottodidattiche.
Ci potrebbe raccontare qualcosa di interessante della Sua esperienza lavorativa?
Insegnare la lingua italiana mi ha dato la possibilità di viaggiare in quattro continenti diversi e di aiutare tanti studenti a conoscere la mia lingua e la mia cultura. Ma soprattutto ho avuto il privilegio di scoprire nuovi mondi e grazie ai miei studenti ho imparato tanto.
Ci racconti un po’ delle materie che fa in “Filologia italiana”?
Lavorare nella Specialità di Filologia Italiana mi soddisfa molto.
Insegno materie come Lingua del Cinema, Itinerari Culturali e il Lessico della Lingua Italiana. Mi riempie di entusiasmo quando gli studenti migliorano, si esprimono in modo corretto nella mia lingua.
Insegno anche nei corsi di Letteratura Italiana e questo mi dà la possibilità di fare entrare gli studenti nel vivo di quel passato che ha costruito l’Italia.
Come trova la sua esperienza in Bulgaria?
Alla Filologia Italiana ho trovato un ambiente accogliente e tanti studenti già con un ottimo livello di lingua italiana. Ciò è favorito soprattutto dalla vicinanza tra i due paesi che ha portato molti italiani in Bulgaria e molti bulgari in Italia e dal fatto che l’italiano si studia in alcune scuole bulgare con sezioni bilingue. Tutti elementi importanti che allargano senza dubbio le possibilità di inserimento nel mondo del lavoro grazie alla conoscenza della lingua italiana.
Д-Р ДИАНА ВЪРГОЛОМОВА: „ДА НАМЕРИШ ПРИЗВАНИЕТО СИ Е БЕЗЦЕННО“
Диана Върголомова преподава в специалността от 2009 година, завършила e италианска филология през 2004 година. И нека първият въпрос към нея бъде: „Защо точно италианска филология? Какво Ви накара да следвате италианска филология?”
Част от причините са свързани с мен, друга част – с хората, които са ми преподавали. Завършила съм 105-то училище „Атанас Далчев“ и съм имала прекрасни учители по италиански език, например Бисерка Петрова и Веселин Шиваров, но и много други. Исках да задълбоча уменията си. А когато завърших и се запитах какво искам да правя, вече знаех. По някакъв начин винаги съм искала да преподавам.
И желанието Ви се сбъдна: сега сте преподавател в специалността, която сте завършили. Отговаря ли работата Ви в университета на очакванията Ви?
По-скоро да. Работата със студентите ми дава огромно удовлетворение, особено когато виждам как те научават и как стават по-добри. Харесва ми, че нямам два еднакви часа, никога не зная накъде студентите могат да отвлекат дискусията. Има случаи, в които говоря почти само аз, но често просто се качвам и се возя на влакчето на студентския ентусиазъм.
Бихте ли разказали малко за курсовете, които водите в рамките на специалността „Италианска филология“?
Водя курс по „История и култура на Италия“, който проследява основни исторически събития, но се съсредоточава в културата и изкуството. На студентите винаги е интересен курсът по „Лексикология“, защото е разбираем и пълен с дискусии за думите в италианския език. През третата година преподавам два свързани предмета, „История на италианския език“ и „Историческа граматика“, в които се говори за това как италианският език се е развил от латинския. В началото историческата граматика може да изглежда като нещо сложно и неприложимо. Но когато навлезеш в нея, виждаш, че тя ти дава поглед върху това как се движи същинският механизъм на езика, малките зъбчати колелета, които го бутат напред. „Превод и редакция“ е динамичен курс, където студентите се учат да редактират преводи. В зависимост от годината водя и избираеми курсове на антропологически теми. „Въведение в Антропологията“, „Език и антропология“, „Езикови и социални практики“ и др.
Това са все курсове от бакалавърската степен. След нея студените имат богат избор от магистърски програми, в които могат да се запишат.
Вие каква магистърска степен сте завършили?
Завършила съм магистърска програма „Антропологически изследвания на Средиземноморието и Балканите: Италия-България“. Беше незабравимо преживяване, особено семестърът, който по програма се води в Римския университет „Ла Сапиенца“. Любовта ми към антропологията тръгва оттам. Има, разбира се, и други прекрасни магистърски програми, които усъвършенстват уменията на студентите, свързани с преподаването, с превода…
Всъщност много от студентите, завършващи „Италианска филология“ работят като преводачи. Какви са другите области, в които намират реализация Вашите студенти след завършването?
Едно от хубавите неща на филологията е, че дава голямо ветрило от възможности за професионална реализация. Достатъчно е да се отвори един сайт с обяви за работа, за да се види колко много се търсят хората с италиански език. Студентите ни работят в преводачески агенции, издателства, различни дипломатически и търговски представителства в България и чужбина, в частни фирми и големи компании. Някои от тях избират моя път и преподават италиански език на различни равнища.
И в заключение: какво бихте казали на Вашите настоящи и бъдещи студенти?
Бих казала следното: от всеки и от всичко може да се научи по нещо. Информацията може да дойде от книга, от сайт, филм, предаване или просто от разговор с приятели. Това, което не всички могат да дадат, а е в сърцевината на образованието, е връзката с учителя; тази връзка ти дава вдъхновение и увереност да намериш призванието си сам.
Това, разбира се, е безценно.
ДОЦ. ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА: „НАЙ-ТРУДНОТО НЕЩО НА НАШАТА ПРОФЕСИЯ Е ДА СИ ИНТЕРЕСЕН ЗА СТУДЕНТИТЕ И ДА ОСТАНЕШ ИНТЕРЕСЕН ЗА СЕБЕ СИ“
Представете се.
Дария Карапеткова, доцент по теория на превода, преподавател по морфосинтаксис и превод, преводач.
Как избрахте професията си?
Студентските ми години бяха прекрасни. Имах възможността да се занимавам точно с това, което исках, и то в най-доброто учебно заведение. Колкото повече се приближаваше моментът на дипломирането, толкова повече усещах, че не бих могла да си тръгна от Университета. Конкурсът за асистент, на който се явих и който спечелих, беше буквално няколко месеца след завършването ми. Много бях щастлива, тъй като можех да продължа да работя по всички теми, по които филологията ме запали. И то съвместно със студентите, чиито въпроси също често ми носят стимул за размисъл.
Какво е най-голямото ви постижение за изминалата година?
През 2020 година завърших превода на една емблематична книга от Умберто Еко – „Да кажеш почти същото”. Тя е посветена на преводаческото изкуство и всички, които обичат италианския език и филологията изобщо, трябва да я познават. Освен това започнах да публикувам поредицата от пет изключително интересни книги, писани от италиански автори за България в годините след Освобождението. Досега са излезли „В България след Съединението” от Джузепе Модрич и „България и бъдещето на славяните” от Джузепе Менарини. Тези текстове са на повече от 130 години и самото им изнамиране беше за мен голямо приключение. Също така през изминалата година заедно с „Литературен вестник” успяхме да отбележим 100-годишнината от рождението на Джани Родари по много запомнящ се начин, като за пръв път публикувахме и брой на вестника изцяло на италиански език.
Кой от предметите, които водите, ви е любим и защо?
Към днешна дата отговорът на този въпрос може да е свързан главно с преводаческите дисциплини. Да се превежда, е страшно особено занимание. Интелектуално, социално значимо, забавно. За да стане такова обаче, трябва да си личностно готов и образователно подготвен. Теорията и практиката на превода са част от пътя към това и ако успея да помогна на студентите да вървят по този път с вдъхновение, значи съм свършила някаква работа. Не мога обаче да пренебрегна граматиката, която е първото и най-важно средство за разбиране на механизмите на езика. Владеете ли граматиката, владеете всичко 🙂
Какво е най-трудното нещо в преподаването?
Да си интересен на студентите, като същевременно продължиш да си интересен на себе си.
Какво бихте казали на вашите настоящи и бъдещи студенти?
За да вземете правилно решение, най-важното е да бъдете наясно със себе си. Направете всичко възможно да си дадете сметка с какво искате да се занимавате и коя е професията, която ще ви позволи да се чувствате реализирани. За себе си мога да кажа, че ако днес трябваше пак да се явя на кандидатстудентски изпит, щях отново да избера „Италианска филология”.
