Доц. д-р Дария Карапеткова

Магистър по италианска филология (Факултет по класически и нови филологии) и магистър по европейска интеграция (Философски факултет) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доцент  в катедра „Романистика“ на Софийския университет. Научните ѝ интереси са в областта на теорията и практиката на превода, италианистиката и литературознанието. Съръководител на магистърската програма „Преводач-редактор“ във ФСлФ. Докторската ѝ дисертация, защитена през 2012 г., е на тема „Преводът – езикови и културни трансформации. Италия – България: литературният дискурс от Освобождението до края на 80-те години на XX век“. Сътрудничи на „Литературен вестник“, сп. „Езиков свят“ (Orbis Linguarum), сп. „Литературата“, в. „Дневник“. Автор на литературоведски и преводоведски изследвания. Автор на рубриката и съставител на книгата „Моето софийско детство“, изд. „Литературен вестник“, 2023 г. Член на Съюза на преводачите в България. Един от програмните директори на Софийския международен литературен фестивал от 2020 г. насам. Член на Редакционния съвет на „Литературен вестник“. Член на ПЕН-България. От края на 2025 г. – директор на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Носител на наградата за литературоведски дебют на Факултета по славянски филологии към СУ „Св. Кл. Охридски“ и на Годишната награда на Съюза на преводачите в България в областта Теория, история и критика на превода (2013 г.)  за монографията „Ботуша в българската литературна мода“. Носител на Специалната награда на Съюза на преводачите в България (2016 г.) за изключително високо постижение в областта на теорията, историята и критиката на превода за книгата „За PRЕВОДА“. Носител на Орден „Звезда на Италия“, степен „Кавалер“ (2017 г.)  за особени заслуги в развитието на двустранните отношения и популяризирането на културата на Италия по света. (Отличието се дава с решение на Президента на Република Италия.) Носител на Специалната награда на Съюза на преводачите в България (2021 г.) за изключително високи постижения  за превода от италиански език на „Да кажеш почти същото“ от Умберто Еко. Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в категорията „Представяне на българската книга“ (2024 г.) като част от програмния екип на Софийския международен литературен фестивал.