История

Катедра „Романистика“: минало, настояще, бъдеще

Катедра „Романистика“ е извървяла дълъг път, който започва още през 1923 г. Достойни личности и достойни дела бележат този път.

I. Създаване на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и начало на университетското обучение по френски език

Университетът „Свети Климент Охридски“ в София е най-старото висше учебно заведение в България. Той е основан на 1 септември 1888 г., 10 години след освобождението на страната от османско владичество. Първоначално университетът е създаден под формата на Висше педагогическо училище с цел да подготвя учителите, от които се нуждае младата държава.

През първата си година на функциониране институцията приема 49 студенти, всички мъже, които посещават курсовете на 7 преподаватели, наричани „седемте нови светци“[1] като позоваване на седмината светци в Българската православна църква, създали и разпространили кирилицата и българската писмена култура[2]. Тези преподаватели избират за първи ректор филолога Александър Теодоров-Балан. Първите студентки са приети през 1901 г., когато институцията се превръща в университет.

[1] Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайлоски, Йосиф Ковачев, Станимир Станимиров и Иван Данев.

[2] Свети Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, Свети Наум, Свети Горазд, Свети Сава и Свети Ангеларий.

Още от зората на XIX в. в България съществуват благоприятни условия за преподаване и разпространение на френския език: универсалният характер на този език по онова време, силното присъствие на Франция в политическия, икономическия и културния живот в Европа. От самото си начало университетското образование в България включва преподаване на френски език. Един от „седемте нови светци“, т.е. първите седем преподаватели в университета, е младият лектор по френски език Иван Данев. След като завършва право и административни науки в Париж, той преподава френски език в Педагогическия институт през първата година от съществуването на това учебно заведение до 1889 г. Същата година в университета е назначен редовен лектор по френски език. Това е Алфред Оден, учен от швейцарски произход, приват-доцент (Privatdozent)[1] по романска филология в университета в Лайпциг, който преподава в София от 1889 до 1896 г. През същата година администрацията на педагогическото училище назначава трети лектор по френски език, Йордан Иванов, който преподава там от 1889 до 1910 г.

[1] Академична титла от немската традиция в Европа. Приват-доцентът има право да изнася, освен частни уроци, и лекции в университета, благодарение на привилегията venia legendi. В Швейцария правото venia legendi се предоставя за срок от три години с възможност за подновяване.

Много бързо обучението по френски език се организира и структурира. Пионерите лектори пишат и публикуват учебниците, които липсват в младата школа. Така Алфред Оден е съавтор на „Ръководство за изучаващите френски език във висшето училище и в горните класове на гимназиите“ (1892), както и на учебник по френска литература: „Произход на великите личности, съвременните френски литератори“ (1895). Йордан Иванов публикува няколко учебника и подбрани текстове за университетския курс по френски език. Нови преподаватели обогатяват редиците на учителите по френски език: Димитър Миков (1911-1921), Атанасий Яранов (1913-1921). През 1914 г. излиза илюстриран френско-български речник, съставен от последния.

Междувременно университетът се организира и разширява: през 1894 г. по силата на нов закон за висшето образование той вече се състои от три факултета: Историко-филологически факултет, Факултет по математика и физика и Факултет по право. През 1900 г. Висшето училище е преименувано на Софийски университет – име, което носи и до днес.

От 1904 г. законът предвижда обособяването на катедри по гръцка, латинска, романска и германска филология в рамките на Историко-филологическия факултет; тяхното създаване обаче е отложено за 20-те години на века.

Този първи период в развитието на университетското обучение по френски език, който обхваща времето от създаването на Висшето училище през 1888 г. до основаването на Катедра по романска филология през 1923 г., бележи понякога трудни, но ентусиазирани и плодотворни начала. С редки изключения преподавателите по френски език по това време не са филолози, а образовани франкофони, които желаят да споделят знанията си с жадните за знания млади хора в току-що освободената държава. Все пак се забелязва ясна тенденция към академично структуриране на обучението: учебниците по френски език от началото на преподаването скоро са изместени от по-целенасочени и по-академични изследвания. Лексикографските усилия водят до създаването на френско-български и българско-френски речници.

През 1921 г. в университета са назначени двама френски преподаватели по литература. Тяхното преподаване и работа, съчетани с усилията и трудовете на млади български учени, които вече имат подходящо образование за академичните изисквания на специализираното обучение, подготвят почвата за създаването на Катедра по романска филология.

II. От създаването на Катедрата по романска филология (1923) до обособяването на независим факултет (1965)

Първата катедра в рамките на Историко-филологическия факултет е създадена през 1921 г.: това е Катедрата по класическа филология.

Катедрата по романска филология е следващата.

На 14 юли 1921 г. в София отваря врати Френският институт. Неговият първи директор е Гастон Каен: магистър по литература, завършил история в Сорбоната в Париж, завършил и китайски език в Еcole des langues orientales. Той е учен с разнообразни научни интереси. Назначен е за извънреден професор в Софийския университет, където от 1921 до 1925 г. преподава история на Франция и история на френската литература от XVI до XX век.

През 1921 г. друг французин, Жорж Ато, който поема от Гастон Каен поста на директор на Френския институт в София, е назначен за доцент по френски език и литература в университета. Той преподава там от 1921 до 1946 г. и има много голям принос за развитието на френската филология в Софийския университет. Завършил класическа литература в Париж с бакалавърска, а след това и докторска степен по литература, Жорж Ато е голям приятел на България. Журналист и литератор, дипломат и директор на Френския институт, той дълги години се занимава с преподаване и с развитие и укрепване на двустранните връзки между Франция и България. Жорж Ато е обичан от студентите си, уважаван от видните български личности и многократно награждаван от българското правителство. Той преподава история на френската литература в Софийския университет, но проявява и голям интерес към българската литература, както свидетелстват някои от неговите публикации.

В такъв благоприятен контекст се вписва създаването на катедрата, която носи днес името Катедра „Романистика“. Това става преди повече от 100 години, на 18 януари 1923 г., когато с Указ № 7 Тома Ст. Томов е назначен за редовен доцент и титуляр на новосъздадената Катедра по романска филология в Историко-филологическия факултет на СУ.

Основател и ръководител на катедрата в продължение на близо 40 години, проф. Тома Ст. Томов е емблематична за нея фигура, мощен символ на романските филологически науки в Софийския университет между 20-те и 60-те години на XX век.

Роден в Свищов (1891 г.), Тома Ст. Томов завършва класическа филология в Университета в Нанси (1912 г.), романска филология в Сорбоната в Париж (1913-1914 г.) и в Университета в Рим (1914-1915 г.). Следват специализации в Мюнхен, Париж и Мадрид (1928-1929). През 1923 г. Томов е назначен за доцент в Софийския университет и ръководител на новосъздадената Катедра по романска филология. Първата му лекция в СУ след назначаването му е посветена на емблематична тема: Развитие и задачи на романската филология. Томов преподава в катедрата от 1923 до 1966 г., като през 1928 г. става извънреден професор, а през 1940 г. – редовен професор.

Томов е енциклопедичен филолог, а обхватът на неговата ерудиция впечатлява и днес. Лекциите и многобройните му публикации обхващат всички полета на романската филология: простонароден латински език, въведение в съпоставителната граматика на романските езици, граматика и литература на старофренски, староиталиански и староиспански, както и на съвременния френски, италиански и испански език, граматика на старопровансалския език, португалски език. Тома Томов е преподавал в различни чуждестранни университети (Падуа, Флоренция, Болоня, Рим). Той е носител на редица чуждестранни отличия като Орден на италианската корона, Офицер на Почетния легион, Орден на Кирил и Методий.

Богатството и разнообразието на неговите публикации са впечатляващи. Томов е публикувал над 200 труда и изследвания върху Кретиен дьо Троа, „Песен за Роланд“, „Песен за Сид“, Виктор Юго, Лопе де Вега, Сервантес, Карло Голдони, италианския театър и като цяло романската литература и култура. Той е автор и на няколко университетски учебника по фонетика, морфология и синтаксис на романските езици.

Професор Томов е основател на италианската филология в катедрата през 1942 г. През 1961 г. той основава и испанската филология, която обаче бива отделена в самостоятелна Катедра по испанистика и португалистика.

III. Между 1945 и 1965 г.: трудни, но плодотворни години

С течение на годините обучението в катедрата се развива, обогатява и разнообразява. Въпреки това промените, които преживява страната, се отразяват и на университета. Втората световна война, а след това установяването и укрепването на социалистическия режим обуславят труден период за университета, който трябва да се адаптира към настъпващите политически промени, като същевременно се стреми да запази своите вътрешни ценности на академизъм и качество на обучението. Между 1945 и 1960 г. той губи до голяма степен своята автономност. Това намира израз както в редица политически задължения и ограничения при приемането на студенти, така и в императиви за включване в учебните програми на идеологически дисциплини в услуга на режима. През 60-те години обаче известно отслабване на натиска върху университета му позволява бързо да възвърне научното ниво, което е имал преди сталинския период. Засилването на международните контакти, включително със Запада, също допринася за възраждането на академизма.

Катедрата по романска филология продължава да изпълнява мисията си, като структурира и разнообразява преподаването в зависимост от нуждите. Този период се характеризира с усилие за запазване на постигнатото, както и с реорганизация на съдържанието и структурата на обучението, придружена от издаването на трудове, предназначени да го подкрепят по-уверено.

Така обучението по френски език вече се провежда отделно от дисциплините в областта на лингвистиката и литературата. През този период съдържанието на обучението по френска филология се обогатява, особено в областта на лингвистичните дисциплини. През 50-те години в учебната програма е включен курс по теоретична фонетика на съвременния френски език, а през 1955 г. е публикуван първият учебник по френска фонетика от проф. Тома Ст. Томов. През 1956 г. излиза учебник по италианска граматика от проф. Иван Петканов. Особено внимание заслужава първата в България „Историческа граматика на френския език“ от Любомир Ванков (1957). Две години по-късно излиза Учебник по морфология на френския език от неуморния Тома Ст. Томов. От академичната 1954 г. в учебния план е включена нова дисциплина – Лексикология, а Божил Николов пише учебник по тази нова дисциплина през 1959 г.

Още през 1949 г. в учебната програма са въведени теоретични курсове по дидактика на чуждоезиковото обучение, което добавя към филологическото образование на студентите педагогическо и професионално измерение, гарантиращо качественото образование на бъдещите учители в средните училища. Специалистите по дидактика съставят учебници, адаптирани за различните езици, включително за френския.

Междувременно факултетът, към който принадлежи нашата катедра, претърпява няколко последователни реорганизации.

През 1950 г. Историко-филологическият факултет е преструктуриран в две автономни части: Филологически факултет и Факултет по история и философия. През 1965 г. Филологическият факултет се разделя на две независими структури: Факултет по западни филологии и Факултет по славянски филологии. Следователно 1965 г. може да се счита за годината на създаване на факултета, какъвто го познаваме днес. През 1979 г. Факултетът по западни филологии променя името си и става Факултет по класически и нови филологии.

IV. Между 1965 и 1989 г.: нов подем

От средата на 60-те години на ХХ в. по-благоприятният климат за университетските изследвания, както и непрекъснатото усъвършенстване и обновяване на кадрите в катедрата допринасят за нов подем в развитието на френските и италианските лингвистични и литературни изследвания в катедрата. Преподаването се усъвършенства непрекъснато, както по отношение на структурата, така и по отношение на съдържанието:

Теоретичният курс по френска фонетика се обогатява с част, посветена на фонологията;
Курсовете по френска граматика са издигнати на по-високо теоретично равнище, надхвърлящо традиционния дескриптивизъм в областта на френската морфология и синтаксис;
Преподаването в практическия курс по френски език е систематизирано и структурирано по оригинален и ефективен начин;
Курсовете по старофренска и съвременна литература са актуализирани на методологично и на съдържателно равнище;
В учебната програма са въведени нови дисциплини като стилистика, френска цивилизация, теория и практика на превода…

Публикуват се повече университетски учебници, но и все повече научни трудове на членовете на катедрата.

Поредица от университетски учебници, публикувани от 1970 г. нататък, обхващат редица важни области от обучението по френски език и литература: Фонетика на френския език (1971, Божил Николов), Френска морфология (1976, Красимир Манчев), Трактат по френски морфосинтаксис (1986, Красимир Манчев, Албена Василева, Асен Чаушев), Системен курс по френски език в 4 тома, два от които – конструктивна част (Румяна Каменова, Александра Манчева, Радка Бешкова) и два – тематична част (Петър Гълъбов, Галина Меламед, Симеон Ласкаров, Мария Чакърова), издадени между 1977 и 1988 г. Първият учебник по старофренска литература излиза през 1977 г. (Ангелина Терзиева), последван от два учебника по съвременна френска литература, посветени съответно на романа и на поезията (Христо Тодоров). Към тях се добавя и учебник по френска цивилизация (Недялка Захариева). Този неизчерпателен списък дава само обща представа за педагогическата и научната активност през този период, която продължава и до днес.

През 1983 г. се създава румънската филология, третата автономна специалност в катедрата днес.

V. От 1989 г.: отваряне и обновление

1989 г. бележи промяната на режима и началото на прехода към демокрация и пазарна икономика: дълъг, понякога труден преход. В него нашата катедра продължава да проявява устойчивост и постоянство. Въпреки хроничното недофинансиране, от което страда университетът от началото на промените, Катедра „Романистика“ продължава да изпълнява мисията си да обучава студенти по френска, италианска и румънска филология, немалко от които се връщат вече като преподаватели в катедрата.

През над 100-те години от своето съществуване Катедра „Романистика“ е обучила близо 4500 студенти по френска филология, които са станали професионалисти, горди със своето образование, и които днес, както и вчера, с гордост се наричат „възпитаници на Катедрата“.

През всичките тези години задачите на обучението по френски език и литература са се променили значително. От обучение, предназначено в началото си изключително за подготовка на учители за средното образование, катедрата е развила своята дейност до впечатляващо академично и филологическо равнище. Днес тя продължава да предлага постоянно актуализирано университетско образование благодарение на своята откритост и вниманието си към новите тенденции в съвременното общество и в пазара на труда.

Днес осигуряваме на нашите студенти богато и многостранно обучение по приложен френски език на високо ниво, по лингвистика, литература, франкофонска култура и междукултурна комуникация, но също и в приложни области като специализиран или професионален френски език, подготовка и сертифициране за педагогическа правоспособност и обучение за професионален превод (в магистърската степен). Избираемите дисциплини, които редовно се обновяват, предлагат богат и персонализиран избор. Този спектър от знания, умения и компетентности позволява на младите дипломанти да се реализират успешно в различни сфери на професионалния живот. По-голямата част от дисциплините се преподават на френски език. Нашите студенти се възползват от мобилността по програма „Еразъм“ в най-добрите франкофонски университети благодарение на многобройните международни контакти на катедрата и на университета.

Катедрата по романски езици е предлагала и предлага на своите студенти редица магистърски програми, които срещат ентусиазиран прием. Трябва да отбележим по-специално съвместната магистърска програма по компютърна лингвистика с Университета Сорбона Париж IV, която функционираше с голям успех между 2004 и 2008 г., както и магистърската програма по франкофонски изследвания (днес програма по франкофония, многоезичие и междукултурна медиация), която разшири хоризонта на магистърските изследвания из целия франкофонски свят. От 2003 г. катедрата предлага на своите студенти по френска филология, но и на по-широка аудитория, магистърска програма по превод, която от 2007 г. се разви в триезична (френски/английски/български), а от 2009 г. е член на европейската мрежа ЕМТ и носи европейския знак за качество EMT.

Нашите възпитаници работят в разнообразни области: в държавното или частното образование, в средното или висшето образование, в държавната администрация, във франкофонските организации на национално и световно равнище, в журналистиката, в писмения и устния превод, в специализираните консултантски и експертни услуги – и това са само някои от техните реализации.

Винаги сме били отворени към света на франкофонията. Немалко от преподавателите в катедрата са подготвили и защитили докторски дисертации под съвместното ръководство на български и френски учени. Катедрата инициира и подкрепи сключването на редица двустранни споразумения между Софийския университет и франкофонски университети. До голяма степен благодарение на усилията на преподавателите от нашия екип преди близо двадесет години бе създаден Центърът за франкофонски ресурси чрез тристранно споразумение между университета, АУФ и Френския институт в София. Този център, който през годините привлече много франкофони, днес функционира като общоуниверситетски Франкофонски център под ръководството на наш колега емеритус – проф. Албена Василева.

Катедрата продължава да съществува и да се развива в климат, който със сигурност не е от най-благоприятните, и именно в тези условия тя се справя с предизвикателствата, пред които е изправена. Ние сме решени да търсим и да намираме нови пътища, за да продължаваме да предлагаме качествено образование, да поддържаме и разширяваме отвореността към Европа и света, за да се впишем по-добре в динамичното и променящо се глобално пространство. Ще продължим да адаптираме обучението към новите реалности и нужди, като винаги ще оставаме верни на нашите ценности за качество и върхови постижения. Неслучайно сред нашите възпитаници и в общественото мнение имаме репутацията на най-добрите в областта на романските филологии.

От самото си начало преподаването на романска филология е вървяло ръка за ръка с научните изследвания. Предизвикателството пред нас е да поддържаме високото равнище на изследователската дейност в катедрата, включително чрез използване на нови и най-нови формати като онлайн форуми, семинари и събития, електронни публикации, дистанционен обмен. Работим и за засилването на регионалния аспект в нашите научни обмени, за да утвърдим катедрата като един от значимите регионални центрове за романистични изследвания.