История

КАТЕДРА „РОМАНИСТИКА“: МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

Катедра „Романистика“ е извървяла  дълъг път, който започва още през 1923 г. Достойни личности и достойни дела бележат този път.

sgrada1
Създаването на Катедрата по Романска филология и в частност на  френска филология се обвързва с благоприятните условия в България, които са налице още от началото на 19 век: универсалният характер на френския език и френската цивилизация, силното присъствие на Франция в икономическия, политическия и културен живот в Европа. Един от първите седем преподаватели във Висшето училище през 1888 г. е преподавателят по френски език Иван Данев. По същото време за редовен преподавател по френски език е привлечен и д-р Алфред Оден, частен доцент по романска филология в Лайпцигския университет. Проектите на френското правителство относно разпространението на френския език, литература и култура в нашия университет през 20-те години на 20 в. съвпадат с желанията и намеренията на българското правителство и с очакванията на културната ни общественост.  На 14 юли 1921 г. се открива Френският институт в София и първият му директор Гастон Каен става преподавател в Университета по история на френската литература от 16 до 20 в. заедно с друг французин, чието име се превръща в синоним на всеотдайност и мисионерство в истинския смисъл на думата – Жорж Ато.

sgrada2
Ето в такъв благоприятен контекст се вписва създаването на Катедрата по Романска филология. Това става преди близо 90 години, когато  в Историко-филологическия факултет на нашия университет Факултетният съвет избира за  титуляр на новосъздадената  Катедра по романска филология Тома Томов. Учил в Нанси и Париж, следвал романска филология в Римския университет,  проф. Томов, става емблематична за катедрата фигура. Чел е лекции в университетите на Падуа, Флоренция, Болоня, Рим. Курсовете му обхващат целия спектър от филологическото романистично знание: простонароден латински език; увод в изучаването на сравнителната граматика на романските езици; старофренската и новофренска граматика и литература;  староиталианска и новоиталианска граматика и литература; староиспанска и новоиспанска граматика и литература; старопровансалска граматика; португалски език. Учен с многобройни публикации у нас и в чужбина; носител на офицерския кръст на Корона д’Италия и на други висши отличия, проф. Томов  ръководи Катедрата близо 40 години.

SU_1961
За тези 40 години Катедрата преживява един преходен, по-труден период в годините от 45 до 50-та, един по-безличен период между 50 и 65 година, за да дойдат по-нови времена, когато Филологическият факултет на Университета се разделя на Факултет по славянски филологии и Факултет по западни филологии, преименуван през 1979 г. на Факултет по класически и нови филологии. Бентът се отприщва и започва период на утвърждаване и растеж на Факултета и на катедрите му. Основателят на ФКНФ, човекът, с чието име неизменно се свързва Катедрата по Романистика, е проф. Божил Николов, нашия доайен. Специалността Френска филология се свързва и с имената и делата на редица учени и преподаватели, оставили диря в историята й: проф. Любомир Ванков, един от ръководителите на  Катедрата по романска филология, Асен Радев, проф. Павлина Павлова, Летиция Гълъбова, Петър Недялков, проф. Людмила Стефанова, доц. Ангелина Терзиева, Никола Колев, Славчо Рибарски, Георги Дорчев, Люба Хинчева, Станка Коева, доц. Христо Тодоров, Румяна Каменова, доц. Захари Захариев, Нели Захариева. Сред забележителните представители на специалността са проф. Петър Гълъбов, инженер-геолог и филолог, човек с широк кръг интереси, всеотдаен педагог и проф. Йосиф Симеонов, който щедро раздаваше на студентите  богатството на ума и душата си. Привилегия за възпитаниците на специалността Френска филология бе общуването с големия учен проф. Красимир Манчев, ръководил Катедрата, носител на Хердеровата награда за постижения в хуманитарните науки. 

655-402-sofijski-universitet-kliment-ohridski
Много са приносите на преподавателите от специалността Френска филология както по линия на педагогическите им търсения, така и по линия на научните  им изяви. Всеотдайни преподаватели и хора с духовно присъствие са Александра Манчева, доц. Радка Бешкова, Мария Чакърова, Галина Меламед,  Симеон Ласкаров, които представят системния курс по френски език.  Щафетата на практическия курс поемат с нови идеи и с енергия Маргарита Руски, Жана Кръстева, Елена Метева. Френското езикознание в катедрата се свързва с имената на доц. Асен Чаушев и доц. Албена Василева, дългогодишни ръководители на катедрата, проф. Силвия Ботева, настоящ ръководител на катедрата, Петър Рогалски. Френското литературознание се свързва с имената на доц. Стоян Атанасов, който също е сред ръководителите на Катедрата по Романистика, доц. Дина Манчева, доц. Рени Йотова, Елияна Райчева, Весела Антонова. С разностранни приноси в развитието на специалността са доц. Екатерина Драганова и доц. Весела Генова, които умело съчетават преводаческите търсения и заниманията си съответно в областта на историческата граматика и литературата. Дългогодишен преподавател по фонетика бе доц. Мишел Ников,  днес  основен преподавател по фонетика и фонология е Георги Жечев.  Името на  Илия Илиев неизменно се обвързва с използването на информационните и комуникационни технологии в преподаването на франкофонските цивилизации. През последните години в специалността Френска филология се вливат нови сили с отлична подготовка и заявка за творческа активност: Ирена Кръстева, Антоанета Робова, Александра Желева, Малинка Велинова, Боряна Цанева, Владимир Сунгарски, Ивайло Буров, Вълчан Вълчанов, Елена Динева.
  Методическата подготовка и педагогическата квалификация на възпитаниците на романските филологии във Факултета по класически и нови филологии в продължение на дълги години се свързва с името на проф. Павел Патев. От него поеха щафетата  Радост Цанева и проф. Димитър Веселинов.
uniclose30
Нека отново се върнем назад в годините, когато преподаването в Катедрата по Романска филология има подчертано филологически характер в класическия смисъл на думата. Годината е 1942 – проф. Тома Томов основава специалността Италианска филология. Да си спомним за преподавателите, оставили диря в историята на специалността. Проф. Иван Петканов, доктор по романска филология на Римския университет, член-кореспондент и член-учредител на редица научни общества в Италия, Франция, Англия, Швейцария. Лилия Топузова, доктор по философия на Университета във Флоренция, преподавател по италиански език и история на италианската литература, Наум Чилев, доктор по право на Римския университет, преподавател по съвременен италиански език. Дългогодишна и утвърдена преподавателка по историческа граматика и фонетика на италианския език бе доц. д-р Вени Писинова. Италианската филология в Софийския университет се свързва и с  имената на забележителни преподавателки: Мария Алфиери Бертоли-Симеонова и Маргарита Кавалето-Петрова, Снежана Стоянова, чийто лекционен курс по стара и нова литература е дал импулс на не един възпитаник на специалността, Иван Тонкин и доц. Нели Раданова, представяли България като лектори в Римския университет, с търсения в областта на романското и съпоставителното езикознание, Ина Кирякова, водила курсове по историческа граматика и теория на превода,  Даниела Янева, специалист по стара и нова литература, както и по странознание; Неда Бояджиева, която осигурява лекционните курсов фонетика и стилистика. Специалността  Италианска филология прие в своята среда ново попълнение в лицето на отлично подготвените  италианистки Дария Карапеткова, Диана Върголомова, Камелия Николова. Наскоро към нея се присъедини и Радея Гешева.

655-402-sofijski-universitet-kliment-ohridski
Годината е 1983. Идва ред на създаване на третата специалност, която поема своя път на развитие в рамките на Катедрата по романистика –   Румънска филология, първата по рода си в България. Започва да се запълва една безспорна нужда във филологическото образование от гледна точка на романистиката и балканистиката. Постига се и съответствие със съществуващата от около 50 години Българска филология в Букурещкия университет. Преподавателите, чийто професионализъм и всеотдайност са в основата на отличната подготовка на студентите в областта на историята и културата на Румъния, историята на румънската литература, румънското езикознание и румънския език са доц. Даниела Стоянова,  Румяна Лютакова и Ванина Божикова, които си сътрудничат успешно с редица колеги от Славянския факултет.
Благодарни сме на  нашите лектори по френски, италиански и румънски език. Техният професионализъм, деловите им и човешки качества ги превръщат в ценни пратеници на техните страни.
Катедрата по Романистика е разчитала и ще продължава да разчита на  служителите, които наричаме филолог – специалисти. През годините тази важна функция са изпълнявали Росица Пандова, Радка Василева, Антоанета Дамянова, Зорница Китинска, Даниела Петкова, а понастоящем – Жулиета Борин, инспектор по учебната дейност.

3328
Многобройни са възпитаниците на Катедрата от нейното основаване досега. Те прилагат знанията и уменията си като изградени професионалисти на полето на преподавателската, журналистическата и преводаческата дейност, те са в училищата, в публичната администрация, във фирмите, в националните и частни радиостанции, телевизии, в посолствата, а вече и в различните органи на Европейския Парламент и Съвета на Европа. Ще ги срещнете като преподаватели в други катедри на ФКНФ и в други български университети. Те са наши колеги в чуждестранни университети.
Днес Катедрата, като общност на три равнопоставени, акредитирани и получили признание  специалности,  е насочена към търсене на нови хоризонти, на нови образователни стратегии, които да отговарят на новите реалности. Ето и някои видими резултати от тези стратегии:
Катедрата работи по нови учебни планове за образователно-научната степен “бакалавър”, чрез които направи заявка за обновата, за професионалната насоченост и отваряне към нови дисциплини, към специализирани модули, а така също и към втори и трети чужд език, към нови територии за изследване и обучение.

EMT Logo
Катедрата е предлагала и предлага различни магистърски програми. Първата програма бе по Съпоставителни изследвания. Основна нейна цел бе придобиването на теоретични знания и практически умения в областта на съпоставителното езикознание и литературознание, съчетани с усъвършенстването на уменията за устен и писмен художествен и специализиран превод. Тази програма беше впоследствие доразвита и придоби нова и оригинална концепция в много успешната Магистърска програма „Превод“ с френски и английски език, която от 2007 г. насам се осъществява съвместно с Катедрата по англицистика и американистика. Програмата предлага висококачествено обучение и е член на европейската мрежа на магистърски програми по превод ЕМТ – европейски регистриран знак за качество от 2012 г.

В периода 2004 – 2008 година много успешно функционира интердисциплинарната Магистърска програма по компютърна лингвистика. Обучението се осъществява в рамките на договор за сътрудничество между Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Парижкия университет Сорбона (Париж IV). То се провежда от международен екип, в който участват специалисти от Катедрата по Романистика към Факултета по класически и нови филологии, от Факултета по славянски филологии при СУ, от Факултета по математика и информатика при СУ, от изследователски групи към Българската академия на науките и Новия български университет, от Сорбоната и френския Национален център за научни изследвания. По силата на установените договорености обучаваните по компютърна лингвистика получават освен българска диплома сертификат, издаден от Парижкия университет Сорбона (Париж IV), който им позволява да кандидатстват за преддокторантско и докторантско обучение във Франция в областта на компютърната лингвистика.

Катедрата насърчава пребиваването  и обучението на своите студенти в чуждестранни университети по линия на европейската програма Еразъм.
Катедрата насърчава възможностите за стипендии във френски университети за преддокторско обучение и за докторантура с български и френски научен ръководител.

Катедрата стана инициатор за подписването на договори и за осъществяването на реално сътрудничество с университети и организации във франкофонското пространство, в Италия и в Румъния.

По инициатива на катедрата и със съдействието на  Ректорското ръководство и на Академическия съвет, с подкрепата на Посолството на Република Франция и на Университетската Агенция по Франкофония на територията на Софийския Университет  бе създаден Франкофонски ресурсен център. През 2012 г. с двустранен договор между Софийски университет и Университетската Агенция по Франкофония на негово място беше учреден Франкофонски център за академично качество, отворен към всички преподаватели и студенти от СУ и чието функциониране се осъществява изцяло и доброволно от преподаватели и студенти от катедрата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *